Ако не се използват чокери, трупите се връзват директно с края на въжето. В случая въжето е подложено на две увреждащи натоварвания в контактната точка с куката. Ръбовете на куката директно мачкат телчетата, с които контактуват.

В най-критичната си точка, непосредствено след куката, въжето е: 1) сериозно натоварено и 2) огънато на 90º. В резултат телчетата в тази област се деформират, сплескват, накъсват. И не след дълго точно там въжето се къса.

Как може да предотвратим триенето на въжето?

С помощта на "обица" или плъзгаща кука.

Обица

Плъзгаща кука

Начин II

Прилага се, ако се използват чокери. При стандартния модел чокери връзката между въже и лебедка става посредством "плъзгаща обувка", която редуцира натоварването. Вместо в една точка на въжето, контактът е разпределен по цялата повърхност на "обувката", а това многократно намалява вероятността от смачкване и разкъсване на телчетата.

Но когато трупите не са разположени в една линия, започват да се придърпват към трактора. Въжето моментално реагира - трие се в обувката, и то много силно. Дори се чува скърцане в контактните области.

Как да избегнем триенето и бързото износване на въжето?

Като използваме по-новия тип чокери "майка".

Едновременно въртящи се плочка и ролка предпазват както синджира, така и въжето от износване вследствие на триенето, особено при големи чупки на въжето. Благодарение на новите чокери въжето НЕ се трие, а се движи леко по ролката.

Чокер "майка" с въртящи се плочка и ролка